Ако има лятно изкушение, на което почти никой не може да устои, това определено е сладоледът. За измислянето му трябва да сме благодарни на хората от планините, на китайците, и не на последно място на французите. 

Идеята да се яде овкусен и ароматизиран сняг като десерт възниква в планинските земи около днешна Турция. Около 3 в. пр. Хр. там са се намирали някои от по-заможните центрове, населението на които е можело да си позволи да мисли за подобни глезотии. Хората в планината често ядяли сняг, вместо да пият вода. Около 60-а година подчинените на император Нерон често му поднасяли сняг, смесен с плодове и подсладен с мед.

Ароматизираният лед се произвежда за пръв път в Китай около 210 г. след Хр. В много стара монголска книга пък е описана рецепта, в която се смесват сметана, фъстъци и шафран и се  замразяват в метални конуси, запечатани с тесто.

Сладоледът, който сме свикнали да похапваме през лятото в днешни дни, се появява във Франция. Майсторът готвач на английския крал Чарлз I - Жак, сервира сладолед на краля през 1640 г.



Сладоледът, чиято рецепта ние ви предлагаме днес, е ванилово-сметанов. Има мек и нежен вкус. Но освен храна за стомаха, е и храна за очите, защото е оцветен в невероятно красиви цветове - тюркоазено и коралово.

Красивата страничка с рецептата на тюркоазено-коралов сладолед изтеглете оттук.